Интервю с Миа Киршнър

Кой уби Джени Шектър? Само допреди шест месеца това беше парещият въпрос върху устите на всички лесбийки.

Миа Кършнър – невероятната актриса в ролята на Джени, която успя да открие хуманност в героиня, позната с думите: „Адел, апликацията на дънките ти е обявена за извращение от Женевската конвенция” и други психарски шеги – всъщност е една деликатна жена, която предпочита да прекарва време с приятели, отколкото да се къпе в светлината на холивудските прожектори.

През март 2009 г., шест години по-късно, най-продължителният сериал на Showtime „The L Word” най-накрая свърши, разрешавайки кардинално любовно-омразната ни връзка с Джени Шектър.

Това, което много хора не знят е, че през цялото това време Миа се е фокусирала и върху хуманитарни проблеми като през октомври 2008 г. тя публикува първата си книга „I Live Here” (б. пр. „Аз живея тук”) – колекция от „визуално смайващи” разкази на бежанци и изселници по цял свят, представени под формата на журнали, истории и образи .

Обикновено срамежливата актриса разговаря с AfterEllen.com и разкрива какво означава за нея работата й по „The L Word”, реакцията й, когато научава, че Джени е мъртва и усилията й около „I Live Here” както и предстоящата благотворителна дейност, в която ще участва част от екипа на „L Word” – Дженифър Бийлс (Бет), Лоръл Холоман (Тина) и Роуз Роулинс (Таша).

AfterEllen.com: Сега, след като „The L Word” приключи, може ли да ни кажеш какво е цялостното ти усещане за преживяното?
Миа Кършнър: Трудно е да се говори за цялостно усещане, тъй като всяка година беше различна сама по себе си. Обръщайки се назад след толкова месеци обаче, момичетата ми липсват. Беше много забавно да се работи с тях. Липсва ми сплотената атмосфера на снимачната площадка. Липсват ми шегите с тях. В ретроспекция, въпреки някои странности на сюжета и особено по отношение на моята героиня, смятам, че беше чудесно. Showtime ни даде голяма свобода. Аз осъзнавам колко рядко се случва това и колко щастливи бяхме да получим тази работа.




AE: Какво беше усещането да работиш с толкова много жени и толкова малко мъже? Това е рядкост.
MK: Така е. Когато започнах работа в шоуто се притеснявах, защото в гимназията имаше групички от момичета, които ми напомняха на глутници вълци. Винаги съм усещала, че тази групова диманика може да прерастне в нещо неприятно. Спомням си, че в пилотния епизод се държах доста резервирано. Но сега мога само да кажа, че беше чудесно изживяване – заради социалния аспект и креативната свобода, която имахме.

Работата само с жени е страхотна. Жените говорят повече за чувствата си, за това какво искат една от друга и какво не харесват. Средата може да е по-предразполагаща.

AE: Щяхте да направите нещо разтърсващо – шоу за лесбийки и да преминете през всичко това заедно. Помогна ли ти това?
MK: Никога не сме го гледали от тази страна. Поне аз по онова време. Имали сме свои собствени преживявания в гей общността, с жени и т.н. Не всички от нас – само някои. Не беше кой знае колко шокиращо. Пък и снимахме във Ванкувър, така че бяхме изолирани до известна степен.

AE: Значи изолираността от Холивуд подхранваше другарския дух?
MK: Да, беше хубаво. Организирахме си вечери в дома на всяка една от нас. Лийша и аз живяхме заедно първата година. Беше много специално време.

AE: С коя от актрисите беше най-близка? Коя ти липсва най-много?
MK: Бях близка с Лийша. Двете с Кейт (Мениг) също прекарвахме много време заедно.

Роуз Роулинс определено е една от най-добрите ми приятелки. Говоря с нея всеки ден. Много, много, много я обичам. Ще добавя и Дженифър (Бийлс).



AE: Значи изобщо не смяташ теорията, че жените не се подкрепят или се подтискат една друга за вярна?
MK: Абсолютно не.

AE: Хареса ли ти краят на сериала?
MK: Не. Не. Не. Не го харесах, но какво да ви кажа? Имахме толкова много свобода в „The L Word”, че свикнахме с идеята, че можем да имаме думата, да даваме гласност на мнението си. Обикновено не става така. Това определено беше привилегия, която (създателката и изпълнителен продуцент) Айлийн Шейкън и (изпълнителният продуцент) Роуз Лам дадоха на екипа.

Така че, когато всичко това се случи бяхме изненадани, че не ни попитаха: „Съгласни ли сте? Какво мислите за това?”

Те, разбира се, не са задължени да го правят. Бяхме щастливи, че имаме работа.

AE: Какво си помисли, когато получи сценария и разбра, че Джени е мъртва?
MK: Ясно си спомням, че бях шокирана от собствената си реакция. Снимахме сцената, в която Ники (в ролята Кейт Френч) се опитва да съблазни (смее се) – наричам всички с истинските им имена – героинята на Акександра Хедисън (Дилън) в клуба. Точно се бяхме върнали от обяд и най-после разбрах. Имеше много спекулации за това какво ще се случи и беше наистина към края на шоуто. Спомням си, че много се разстроих и се изненадах колко зле го приемам.

Логиката ми казваше: „Това е просто роля. Трябва да си щастлива, че работи толкова дълго и имаше възможността да направиш толкова много”. Но друга част от мен беше тъжна, защото се опитах да открия най-доброто у Джени, за да мога да я изиграя.

Съгласна съм с това, което повечето хора казват за нея, но тя беше момиче, ако мога да я защитя, което в крайна сметка според мен страдаше от биполярност. Артист, който търсеше себе си. Никога не съм искала Джени да бъде герой. Възхищавах се на Айлийн, че я беше създала толкова комплексна и често неприятна, но вероятно истинска жена, която въздейства на хората.

Но особено (във връзка с) предложение 8, какво говори този край за едно шоу, в което трябва да става дума за приятелство? Мисля, че липсата на изкупление в края на сериала е тъжен факт.

AE: Някои от сценаристите или продуцентите казаха ли ти кой е убил Джени?
MK: Не. Не съм сигурна кой го е направил или защо. Е, „защо” е ясно, но все пак за мен някои неща остават недоизяснени, но нямам проблеми с това.

AE: Кой смяташ, че го е направил? Някои хора спекулират, че Джени се е самоубила.
MK: Не знам. Стана ми много тъжно, когато видях героинята, върху която бях работила толкова усилено и толкова продължително да се превръща просто с стереотип за лунатичка. Не съм излизала с много изявления пред медиите, за да не се интерпретира грешно като опит да поругая шоуто. Това са моите собствени чувства към някой, който търси себе си и който в крайна сметка се превръща в нещо, което аз лично не съм смятала, че е.

И казах на момичетата, когато си тръгвах от последните снимки, че никога не съм познавала по-прекрасна група хора, откакто бях в начално училище.

AE: Чувстваше ли се удобно, докато снимаше всички тези голи и секс сцени?
MK: (смее се) Наистина? Това ли ме питаш?

AE: Да. Извинявай.
MK: Ами, не знам. За мен това е работа.

AE: Ясно. Добре, продължаваме. Била ли си конфронтирана някога от гневни фенове, които не могат да те разграничат от героинята ти?
MK: Случи се веднъж в един клуб. Бяхме в гей клуб във Ванкувър, когато едно момиче се приближи до мен и ми каза: „Надявам се да пукнеш”.

AE: Уау!
MK: Да. Помолих я да дойде с мен навън и й казах: „Слушай, защо си тук тази вечер?” и тя ми отговори: „За да си прекарам добре”. Аз й казах: „И аз. Работиш ли?”, а тя: „Да”. Аз и казах: „Защо работиш?”. Тя: „За да изкарвам пари”. Аз: „За това работя и аз, затова имам работа и трябва да изкарвам пари. Това е, което правя и като ми кажеш „надявам се да пукнеш”, предполагам, че говориш за героинята ми, а не за мен. Така не е хубаво. Това не съм аз, това е работата ми и това е, което правя, за да си плащам сметките. Моля те да си малко по-любезна”.

AE: Какво ти отговори тя?
MK: Изглеждаше шокирана и объркана. Не исках да я карам да се чувства некомфортно, но наистина исках да й покажа разликата и че това е само работа – хубава работа. Но тя беше много груба и нелюбезна.

AE: Случват ли ти се често такива неща?
MK: Не, мисля за всички в екипа на шоуто, нямам много изяви и не излизам често. Затова не съм изложена на подобни неща. Знам, че отговорът ми е скучен.

AE: Хей, ако аз играех героиня, която всички мразят, също нямаше да имам прекалено много публични изяви.
MK: Така ли? Не, не е това. Не се появявам често на обществени места, защото когато не съм на работа просто искам да съм със семейството и приятелите ми. Нямам амбиции по отношение на това, което актьорите трябва да правят.

AE: Чувала ли си нещо за пълнометражния филм „L Word”?
MK: Нямам идея. Никаква.

AE: Ако направят такъв, не знам как биха съживили Джени. Може би в някаква преистория?
MK: Не знам. Не беше отдавна, но на мен ми се струва все едно шоуто е свършило преди векове. Много неща се случиха оттогава.

AE: Да, книгата ти беше публикувана и сега наистина си се концентрирала върху проекта „I Live Here”.
MK: След като се върнах от Малауи, партньрът ми в писателската дейност Джеймс МакКинън и аз решихме, че искаме да започнем програма в затвора за малолетни там. Така че прекарахме две години в проучвания и цялото ми свободно време е посветено на това.




Ако мислите за книгата като за дясната ръка – образователната част – то проектът е лявата ръка. Разбираш какви проблеми съществуват по света и правиш нещата по определен начин, за да ги поправиш.

(…)

AE: Каква е следващата фаза за „I Live Here”?
MK: Ще проведем благотворително мероприятие в Санта Моника. Наистина се надявам да съберем хора. Дженифър Бийлс, Лоръл Холоман и Роуз Роулинс потвърдиха участието си.



AE: Вече се чувствам зле, че те попитах за онези секс сцени и защо Джени е мъртва.
MK: Не искам да изглежда все едно се оплаквам. На кого му пука как съм се чувствала? Бях ш***на актриса с работа.

AE: Изобщо не звучиш като човек, който се оплаква. В Холивуд обаче е добре да си мил с всеки.
MK: Предпочитам да казвам истината.

AE: Мисля, че си заслужава да информираме читателите за добрите каузи и за това какво примерно си закусвала тази сутрин, защото си „celesbian” (б.пр. известна личност, която е или лесбийки, или е популярна сред лгбт средите).
MK: (смее се) Знам. В крайна сметка за мен това е най-важното – истинският свят.

AE: Та какво закусва тази сутрин?
MK: (смее се) Знаеш какво имам предвид.